Сидни Флин подтичваше по брега, устремена към къщата

 

 

Сидни Флин подтичваше по брега, устремена към къщата на Нейт. Кестенявите й къдрици бяха прибрани на конска опашка, с цел да се преборят с топлината на този следобяд в края на пролетта. Тази година беше последната в колежа и за нея, и за Нейт; след по-малко от седмица завършваха и ясните влажни дни на лятото бързо наближаваха. През четирите вълшебни години, откогато бяха дружно, двамата прекарваха съвсем цялата зима разграничени, тъй като университетите им се намираха на стотици километри един от друг; в този момент Сидни усещаше по какъв начин в гърдите й се надига вдъхновение, подбудено от вероятността за общо бъдеще без повече раздели.

Тя заопипва пурпурния камък на евтиното пръстенче, подарък от Нейт, с цел да пази мястото на същинския елмаз, който й бе заречен след завършването – носеше го всеки ден. Сутринта Нейт й се беше обадил още преди да се е събудила и й беше оставил известие незабавно да отиде при него. Гласът му звучеше необичайно задъхано и нервно и тя се запита каква ли изненада й е приготвил. Обикновено не се държеше по този начин загадъчно.

Слънцето към този момент блестеше в яркосиньото небе, над главата й летяха птици, водите на залива, които се диплеха край нея, се разбиваха неуморно с спокоен шепот в брега на Флорида, а Сидни вървеше по познатата пътека към индивида, който обожаваше. О, това бе идеалният ден да стартират новия си живот! Не й се искаше да урочаса шанса си, само че не можеше да не се запита: дали Нейт щеше да й предложи през днешния ден? Беше ли допустимо това да е денят?

Сидни, несъмнено, искаше това да се случи, когато той е подготвен, но беше толкоз влюбена, че бе склонна да стартира живота си с него още в този момент! Снощи двамата бяха отпразнували невероятната вест, че е получила покана да пътува три месеца из Съединените щати в качеството си на създател, изпратен със задачата да документира работата на прочут филантропичен активист. Тя даже не искаше да одобри поканата, в случай че това щеше да й попречи да стартира планирането на сватбата си още занапред, само че Нейт я убеди да последва призванието си на професионален публицист, по тази причина Сидни реши да замине. Ако решаха да създадат сватбата след година, щеше да успее, даже да започнеше след завръщането си. Тя се засмя на личното си вдъхновение, тъй като знаеше, че избързва.

Сидни се изкачи бегом по алеята, обзета от радостно неспокойствие, че ще види Нейт и ще чуе какво ще й каже той. Когато обаче стигна до къщата, се спря, озадачена от гледката, която се разкри пред очите й.

- Какво става? – попита, когато Нейт забързано излезе от вътрешната страна и заключи вратата.

Щом я видя, той се закова намясто, преди да се наведе и да награби от земята цяла камара кутии, която се разклати нестабилно в ръцете му. Нейт ги стовари в каросерията на пикапа си, която към този момент беше претъпкана с негови движимости.

Щяха да вървят някъде, по този начин ли?

- Заминавам – сподели Нейт и я стрелна с взор, само че единствено за момент.

- Къде отиваш? – Сърцето й биеше неудържимо, като че ли тялото й се беше ориентирало в обстановката, преди мозъкът да я е осмислил.

- Не знам! – отвърна съвсем троснато той. – В Ню Йорк? В Лос Анджелис? Някъде, където мога да пиша песните си и да реализира нещо. – Сетне реалокира една кутия в багажника и я завърза с шнур. Движенията му бяха бързи и съсредоточени. – Махам се отсам. В живота има и други неща с изключение на Брега на светулките – продължи. – Просто желаех да се сбогувам.

Един облак закри слънцето и потопи всичко в сива сянка, само че Сидни едвам го видя поради сълзите, които напираха в очите й.

- Аз няма ли да дойда с теб?

Вече знаеше отговора, само че се молеше на небесата да й оказват помощ, като го накарат някак да премисли, преди да е разрушил сърцето й.

- Не.

- Защо? – попита тя. Цялото й тяло започваше да трепери. Целият й свят рухваше пред очите й.

Той преглътна, само че нито отговори, нито я погледна в очите.

- Исках да се сбогуваме, но… Няма метод, по който да улесня нещата.

- Нейт, какво правиш?
Новата лятна книга от Джени Хейл ни връща край Брега на светулките
Книжното лято не би било същото без нов разказ от Джени Хейл. Първите й книги, преведени на български език – „ Обичай ме зара...

Защо й причиняваше такава болежка?

- Обясни ми какво става! – извика Сидни, неспособна да сдържи повече възприятията си.

Той съумя да намести още една кутия в каросерията, подвигна преносимия похлупак и го затвори.

- Кажи ми какво става!

Нейт не отговори и Сидни понечи да застане пред него, само че той се стрелна около нея
" Стъклени крила " - нов разказ от скандинавската писателка Катрине Енгберг
Кардиологичната клиника към Държавната болница в Копенхаген. Медицинска сестра цялостни спринцовка със смъртоносна доза от животоподдържащ...

- Заслужавам пояснение! Не можеш да си тръгнеш по този начин, не и след цели четири години! Какво се е случило сред снощната вечер и настоящия миг?

Нейт отново не отговори и Сидни не можеше да не се запита дали и той не се е замислил какво значи да прекара целия си живот с нея. Може би внезапно беше осъзнал, че не това е желанието му.

- Съжалявам – сподели бързо той, без даже да я огледа.

После обаче се спря пред нея и се взря в очите й. Сидни видя в погледа му нещо едвам загатнато, като че ли Нейт искаше още една опция да се увери, че постъпва вярно. После, преди да е съумяла да каже нещо, се качи в пикапа си, завъртя ключа и затвори вратата. Включи на скорост с каменно изражение, а Сидни инстинктивно отстъпи обратно. Потегли и я остави на алеята да се мъчи да спре сълзите си най-малко с цел да го види по какъв начин поглежда към нея в огледалото за назад виждане. Той обаче не погледна. Застанала на алеята пред тъмната му заключена къща, Сидни наблюдава с очи по какъв начин пикапът му се отдалечи и изчезна. Нейт си беше отишъл и беше отнесъл щастието й със себе си.

 

Още от ЛИТСПОТ: